На нивата


Недей дочаква и зори,

   Върви ори, ори, ори...

     Като няма прокопсия,

     Плюл съм в тази орисия!

Немигнал, ставай ей, месец още

насред небето, дълбока нощ е.

Главата тегне, а сън очите

залепя сякаш. Какво е време

Великден иде, пак оран, семе

земята чака, нижат се дните.

По-скоро, хайде! че да се впряга;

съседа, чуваш, и той се стяга.

Излезеш, идеш, в земя корава

напънеш рало, халосаш вола...

Мъглата нощна затъне в дола,

огрее слънце и чак тогава

   за отдих спреш,

   а свяст се вий -

   и пак поглеж

   Дий...

     Дий, воле, дий!

 



 

   С трънак и плевел се бори,

   весден ори, ори, ори...

     Като няма прокопсия,

     плюл съм в тази орисия!

Настане утро, гори небето,

цветя миришат, ехти полето

овчар засвирил, стада заблели,

по всички храсти пилци запели.

И гледаш, слушаш, не знам досадно

защо ти стане их, опустяло!

В гърдите нещо така заяло,

че кръв застива в сърцето страдно...

Ручок дохажда и слънце-пламък

прежуря, пали дърво и камък

а в пот възвряла, гори снагата.

Да караш вече къде ти може

И кръст изправиш най-сетне, боже,

па вземеш гладен завчас торбата.

   И лучец еж,

   водица пий -

   И пак поглеж!

   Дий...

     Дий, воле, дий!

 



 

   До гроба слънце те гори,

   и все ори, ори, ори...

     Като няма прокопсия,

     плюл съм в тази орисия!

Дома се връщаш окапал вече

по късна вечер и отдалече

зачуеш в село и плач, и врява...

Какво ще бъде - недоумява

кратуна проста; а виж, излиза,

че бирник царски дошел е днеска

и сиромаси - тресе ги треска

Не взема само от голо риза,

дете от майка! - тъй всеки дума.

И ще помислиш, че бие глума

Да готвиш толкоз! О-хо, в главата

почешеш ли се най-на еднъжки,

пари да падат наместо въшки!

И смяташ, мислиш, до механата.

   Там, колко щеш,

   на вяра пий,

   че то поглеж!

   Дий...

     Дий, воле, дий!

 



 

..................

Така си мреш,

така сме ний,

така - поглеж!

Дий...

   Дий, краста, дий!